Ако любовта беше болест, щеше ли да искаш да се излекуваш?

Ако любовта беше болест,...

В заглавието на публикацията си позволих да цитирам последната книга, която четох – „Делириум“, която до известна степен вдъхнови това, което предстои да прочетете.

Би ли избрал да умреш пред това да не си с човека, който обичаш? Би ли избрал да изоставиш всички в името на един-единствен? Би ли избрал болката пред липсата на каквито и да били чувства въобще?

Разбира се, че е по-лесно да не се влюбваме, а вместо това да гледаме вглъбено в бъдещето, в неясните си цели, но какъв би бил смисълът на живот, лишен от чувства и емоции?

„Ако нещата не излязат добре накрая, значи краят още не е дошъл“, но какво се случва, когато липсва надежда? Когато просто всичко ти е безвъзвратно отнето?

Казваме, че искаме любов, но искаме ли да даваме без да получаваме? Готови ли сме да поемаме рискове и да правим саможертви, когато нищо не е сигурно?

Понякога се чудя кое е истинско – крехкото щастие, когато съм влюбена, когато възприятията ми са замъглени и виждам всичко вълшебно или когато съм реалист, без очаквания, когато живея всеки ден егоистично, опитвайки се да постигна нещо.

Според мен всичко се поражда от първичната ни нужда за пълноценност, която обаче, рядко може да бъде задоволена. Може би отчасти бихме предпочели да не можем да обичаме, за да избегнем болката, но понякога страданието си струва.

Въпросът е да разберем кога.

Inspiration: „Delirium“ by Lauren Oliver
Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар