Философия на любовта

Философия на любовта

„Живеят само влюбените, останалите просто съществуват“ е казал Уилям Шекспир, но до каква степен това клише намира смисъл днес?

Да кажем, че имах тежък ден. Да предположим, че досега водих сериозен разговор. И се замислям.

Като максимално рационално мислещо момиче, се старая да не се поддавам на чувствата и емоциите си, но се чудя до кога сдържаността ми граничи със страх.

Въпреки че на пръв поглед, в забързаното ни ежедневие, ценностната ни система е изцяло материализирана, а парите излежда са универсална мерна единица, всъщност имаме голяма свобода да изразяваме чувствата си. И питайки се защо, мисля, че отговорът е ясен. Измерваме красотата в килограми, вкусът – в калории, но как измерваме любовта? Знаем много за планетата, за Вселената, дори за хората около нас, но какво знаем за самите себе си?

Все повече учени се опитват да ни убедят, че любовта е до известна степен краткосрочна инвестиция с печалба, която задоволява само егоцентричната ни природа, тъй като реално след достатъчно дълго време, прекарано с един човек, осъзнаваме, че можем да се привържем силно към един човек, но можем да обичаме истински единствено себе си.

Отчасти съм съгласна с това, отчасти – не. Въпреки необяснимата ми склонност да страня от интимност с когото и да било, възприемам любовта като чувство, контролирано от сърцето, а не от разума. Кога и дали изобщо осъзнаваме, че любовта ни е начин да задоволим егоизма си – не зная, и въпреки, че любовта е субективна, времето е още по-относително.

Факт е обаче, че любовта е едно от най-красивите чувства, които можем да изпитаме, но красотата може да донесе както болка, така и наслада. Скоростта ни на движение определя „собственото“ ни време – да обмисляме винаги отнема повече време от времето, когато просто чувстваме. И имаме нужда точно от това – да чувстваме. Защото това най-истинското, на което сме способни ние, хората.

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар