Дивергенция

Дивергенция

Случвало ли ти се е да се чувстваш сякаш не правиш това, което трябва? Че безпринадлежността някак си те кара да се отцепиш от счетеното за правилно?

Понякога се чудя кое е правилно. В днешно време почти всички се правим на моралисти, но всъщност знаем ли ценностите на собствените си идеали?

Според мен обаче няма нито правилни постъпки, нито грешни такива. Докато можем да научим нещо от случката с неблагоприятни последствия, то тя няма как и не бива да бъде считана за грешка.

Но за какво сме създадени всъщност? Мъничка част от нас винаги ще търси отговорът на този въпрос и това до известна степен мотивира доста от действията ни, а според мен смисълът на живота е да имаме цел, която да преследваме. 🙂

А отцеплението? Когато се отделяме от ценностите, възпитани у нас вероятно от родителите ни, за да се впуснем в нещо ново и различно? За тази дивергенция говоря – когато чрез постъпките си се раздалечаваме от общоприетите норми, когато загърбваме всичко, което знаем, което умеем, за нещо, абсолютно различно.

Дали е за добро или не, ще разберем само когато опитваме. Според мен да се впускаме в умерени приключения, експериментираме (не, не с наркотици) и опитваме от непознатото е това, с което младостта ни е белязана и са едни от шансовете, които не бива да пропускаме.

Честно казано смятам, че светът около нас е твърде забързан и това ни кара да вземаме принудителни решения с неясни последствия. С твърде донякъде оправданото ежедневно напрежение обаче ни се налага да правим твърде крайни и решаващи избори на твърде крехка възраст, на която розовата ни нагласа към живота не ни позволява да мислим трезво. Според мен обаче реализмът няма нищо общо с оптимизмa – можем да имаме ясна и обективна гледна точка, едновременно с което да умеем да мислим позитивно. И ако се доверим на теорията за икономическо равновесие на Кейс, а именно, че търсенето се определя от предлагането, то можем да се съгласим, че е редно да рискуваме тогава и само тогава когато сме готови да жертваме точно толкова, колкото можем да спечелим.

Според мен никой от нас няма предначертан път, нито е роден със склонност към каквото и да било. Всеки от нас може сам да кове съдбата си, а същинската удовлетвореност от живота се крие в търсенето и намирането на това, към което принадлежиш. Или иначе казано, life is not about finding yourself, it’s about creating yourself. 🙂

Inspiration: „Divergent“ by Veronica Roth

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар