Направи ме красива

Направи ме красива

Изправяме косите си, гримираме се и чрез стила си на обличане подражаваме на известни личности. А защо го правим всъщност? Кога (не)естественият ни стремеж към перфекционизъм се превръща в нещо повече от желание, а именно в постоянна цел?

Посвещаваме часове на външния си вид всеки ден. Отчасти, защото се чувстваме по-добре, отчасти, защото искаме да впечатлим хората около себе си. А заслужава ли си?

Наскоро четох една статия, която се базираше на проучване, според което колкото по-безупречно изглеждаме, толкова повече хората забелязват, и дори са склонни подсъзнателно да агравират, най-малките ни недостатъци.

Аз съм на мнение, че естественият и непринуден външен вид е най-хубав. Ако едно момиче не харесва това, което е, не би била доволна дори след 10 пластичи корекции. За мен красотата е самочувствие, не само от това как една жена изглежда, а от удовлетвореността и вътрешната нагласа към живота й. Красотата е излъчване, което може да се постигне само с любов към живота, а не моментно състояние, зависещо от козметика или хирургия.

Именно когато перфектният външен вид се превърне в цел, тогава се пораждат много други проблеми. Външният ни вид може да няма недостатък, но душевната красота е напълно занемарена.

А какво всъщност е определението за тази вътрешна красота? За мен тя е ключът към външната – поражда се от любовта и искреността. От начина ни на мислене, от усмивката ни и желанието ни да бъдем добри.

Изводът? Според мен когато едно момиче е естествено, щастливо и усмихнато, ще излежда и ще се чувства красива. Външната красота не може да прикрие недостатъците в характера за повече от 10 секунди, но за сметка на това характерът ни може да направи недостатъците ни чаровни. 🙂

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар