Киберсвят

Киберсвят

Ние, децата на деведесетте, по всяка вероятност сме последните с истинско детство. Не такова, прекарано в гледане на анимационни филми, а в игри от сутрин до вечер на улицата. И когато не сме били с истинските си приятели, сме прекарвали времето си в игри с плюшените Мики Маус и Том и Джери.

Ставаме сутрин, включваме компютъра, за да влезем във Facebook. Там не просто споделяме личния си живот, а го превръщаме почти изцяло във виртуален. Човешките ни емоции са притъпени в резултат на приспособяването ни към недотам новия ни начин на живот. Вече не използваме социалните мрежи за контакт с приятели преди или след като излезем, а ги превръщаме в единствения ни начин на общуване с тях.

Убеждаваме себе си, че животът в днешно време е невъзможен без социалните мрежи. А дали това е така? Защо да не можем да живеем в света, в който сме израснали и сме били щастливи, толкова ли е непознат той за нас?

Доброволно сме част от това, опитвайки се да игнорираме – или невиждайки – негативните последици. От нас самите зависи колко дълго ще продължим за сриваме човешките ценности, за да създаваме виртуални на тяхно място.

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар