Стремеж към щастие

Стремеж към щастие

Забелязвате ли, че в днешно време се усмихваме и плачем все по-трудно? Малко неща са в състояние да ни предизвикат каквато и да било емоция у нас. Сякаш вече сме превърнати в роботи… Учим, за да работим, работим, за да си осигурим по-стабилно финансово състояние, за да можем да задовояваме материалните си нужди, притъпявайки все повече и повече естествените си човешки емоции.

Колко време прекарахме днес с хората, които обичаме? Какво правихме през това време – говорихме, смеехме се, плачехме, карахме се? Осъзнаваме ли какво всъщност означават близките ни за нас – подкрепата, помощта и любовта им – или наистина егоизмът ни е чумата на 21 век?

Чудя се защо трябва да загубим важните за нас хора, за да оценим това, което те са за нас. Нека си припомним колко пъти именно те са били опората ни в тежките моменти, смеели сме се или сме плачели заедно и колко пъти сме се отнасяли грубо с тях, съзнателно или не.

Имаме всички предпоставки да бъдем щастливи и единствената причина, поради която не сме е, че критерият ни се оповава на това, което нямаме, вместо на това, което вече имаме. Искаме това, което не притежаваме, получавайки го обаче, започваме да се стремим към друго и когато се сдобием с него, то вече не е интересно. Така животът ни се превръща в непрекъснато искане и получаване, без да си даваме сметка за това, което съдбата ни е поднесла.

Нека спрем за малко! Нека спрем и се замислим именно за хората, които ни обичат и подкрепят въпреки всичко! Нека се усмихнем и благодарим, че са до нас! 🙂

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар