Ех, любов…

Ех, любов...

Напоследък все по-често ставам свидетел на НЕ-проспериращи връзки и докато всеки от двамата търси вината в другия, тя обикновено се оказва и у двамата.

Според мен най-големият проблем в днешно време е, че повечето от нас насилват нещата. Любовта не е нещо, което можем да предвидим или изберем и често зависи не само от качествата ни, а и от редица други фактори. Също все повече се убеждавам, че много хора приемат връзката и партньора си просто като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Истина е, че специален за нас човек може да ни помогне да открием нов смисъл в нещата, които вършим, но е също толкова вярно, че дали и кога ще го намерим зависи най-вече от самите нас.

Приемайки някого по този начин е предпоставка за неуспешна връзка, а след нея ще търсим следващ, за да се справим с трудностите, които сме имали с предишния, попадайки в омагьосан кръг. И не бихме могли да намерим решение, ако не гледаме извън самия кръг.

Друг проблем, смятам, е че често отказваме да приемем, че не всички сме готови да обичаме. За мен любовта е избор – избор да правиш човека до себе си щастлив, удовлетворен, спокоен и най-вече – свободен. В началото на всяка връзка, проектираме върху партньора си качествата, които искаме да виждаме от него и отказваме да приемем, че той може и да не ги притежава всъщност. В този ред на думи, конфликтите са неделима част от всяка връзка и компромисите, които сме или не сме сподобни да направим определят колко държим на човека до нас – не този, които си въобразяваме, че е, а този, който е всъщност.

Въпреки че понякога се налага да се откажем от илюзията за перфектна двойка, любовта остава – променя се, но не изчезва.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар