Отворени очи

Отворени очи
С края на месец декември, по традиция, идва време за носталгичните ми равносметки. 2012-та за мен беше година, наситена с много емоции. Първата година, в която започнах да осъзнавам, поне до известна степен, какво наистина искам и как да го постигна. Стартирането на този мъничък блог за мен е едно от нещата, с които почти изминалата година ще има специално за мен значение.

Безспорно, обаче, промених мирогледът си почти изцяло. Докато преди до голяма степен бях човек на крайностите, вече приемам нещата далеч по-широкоспектърно. Не веднъж съм го споменавала и тъй като самото ми мислене се оповава на това, ще посветя последната си публикация за тази година на същото.

Начинът, по който въприемаме ситуациите, с които се сблъскваме ежедневно, определя какво точно ще научим. Грешните решения, които често взимаме безразсъдно или пък в следствие на твърде много ненужен размисъл, са далеч по-ценни от правилните такива. В този ред на мисли, като че ли малко парадоксално, осъзнаваме, че не можем да наречем нищо просто „правилно“ или „грешно“, „добро“ или „лошо“, „красиво“ или „грозно“, защото тези прилагателни са твърде едностранчиви и не са описателни за многостранните житейски уроци.

Минаваме през различни емоционални етапи и именно те са определящи за начина ни на възприятие. Без това, което често наричаме „лошо“, няма как да забележим „доброто“. За разлика от радостта, щастието характеризира по-скоро доминиращата част от настроението ни, отколкото краткотраен период. То, обаче, може да бъде постигнато едва когато сме удовлетворени от самите себе си, от живота и постиженията си.

Любовта… Любовта е необятна. Може да бъде всичко, което приемаме за прекрасно или всичко, което приемаме за деструктивно. Понякога затваря очите ни, понякога ги отваря. Грешното ни възприетие за любовта често е причината връзките ни да не могат да просъществуват. Обичаш някого, когато работиш за неговата свобода, а не когато очакваш същият този да реши собствените ти проблеми. Любовта е избор, а не задължение.

Някои искат пари, други – власт, трети – семейство, образование или обич. Аз смятам, че всичко това са просто начините, посредством които искаме да постигнем щастие. За да го получим, трябва да оценяваме както положителното, така и отрицателното; да научаваме всичко, което можем, колкото се може по-рано и просто – да бъдем себе си сега, за да сме такива, каквито искаме утре.

„Anything that’s worth having is sure enough worth fighting for.“

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар