Ключова дума: лъжа

Лъжа
Все по-често и по-често говорим за ролята на истината в живота ни и определящата и част за взаимоотношенията ни. Подвеждащ въпрос е дали, всъщност, трябва да лъжем, но е факт, че все пак го правим. Казваме, че по-добре да заболи от истината, отколкото, макар и по-късно, от спестяването и, но дали се придържаме към собствените си ценности?

„Защо лъжем?“. Не, не защото е лесно. А защото лъжата, поне моментно, предпазва.
„Кога трябва да излъжем?“. Тук вече никой от нас не може да отговори.

„Не прави на другите това, което не искаш да ти правят на теб“ е поговорка, която датира от доста по-отдавна, отколкото можем да си спомним. До каква степен се придържаме към нея? Малка. Никой от нас не би искал да бъде измамен, манипулиран или излъган, но що се отнася до нашето отношение спрямо околните, тези три неща могат да бъдат приети просто като средство, вместо като краен резултат.

Не обичам да лъжа. А и не мога. Понякога съм склонна да спестя истината на хора, които не са ми толкова близки в името на добрия тон, но когато става въпрос за близките ми – никога. От една страна това показва, че съм искрена и пряма с тях, а от друга, че не бих могла да ги предпазя. Объркващо, нали? Две напълно противоположни качества – и двете проявени само чрез едно мое (без)действие. Сами избираме кое да виждаме.

Предполагам, че сега си казвате как винаги, въпреки всичко, искате да знаете истината, колкото и да боли тя. Но ето един малко по-объркващ пример, който може и да ви накара да се замислите:

Главният герой в роман, който четох наскоро, изневерява на съпругата си. Осъзнава грешката си, и обетът, който е дал пред нея и пред самия себе си му повелявя да и признае истината. Той, обаче, не го прави. Знае, че признавайки, вината му ще се превърне в невинност, а съпругата му ще се чувства виновна и ще живее в терзания как го е заслужила. Мъжът премълчава случилото си и разяждащата го вина го прави по-силен и искрен в чувствата си.

Друга гледна точка на въпрос, чийто отговор смятахме за фундаментален. Смятаме, че лъжата е проява на слабохарактерност, но ето, че може да бъде показателна за духовна и нравствена жертвоготовност, точно както този мъж предпочита да таи вината си, за да предпази жената, която обича. Иска ми се да кажа, че съм способна да скрия истината, за да предпазя човека до себе си, но честно казано… Не съм. А ти?

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар