Съперничество

Съперничество

От зората на човешката цивилизация, съперничеството винаги е било част от нашия живот. До колко, обаче, конкуренцията ни помага да се развиваме и до колко ни вреди, е трудно да се каже.

Интересно наблюдение е, че когато се съревноваваме с един човек, сме значително по решени да победим, отколкото когато се състезаваме срещу група хора. Странно? Едва ли. Когато съперничеството е между двама, то те са с подобни качества, почти еднакви силни и слаби страни, което (не)съзнателно ни кара да проявяваме най-добрите, за да победим.

От една страна, когато сме поставени именно в такава ситуация, сме склонни да развиваме именно качествата, в които сме наистина добри, но често линията между естественото ни желание ни да спечелим и мисленето в стил „целта оправдава средствата“ е замъглена.

Като човек, почти обсебен от чесата мания да е най-добрия в това, което прави, ми е доста трудно да преценявам кога усилията ми са нужни и кога просто могат да бъдат спестени. Непрекъснатото ми желание да се сравнявам с останалите, наистина ми изиграва лоша шега и нещо, което научих е, че съпоставянето ни с други хора в една или много области, най-често е безсмислено, безплодно и дори болезнено. Истината, с която многократно съм се сблъскалвала, е, че всеки един от нас е добър в даден компонент, но няма „най-добър“ в която и да е област именно защото качествата на всеки един от нас, въпреки че понякога са сходни, си остават индивидуални и по отделно, и като комбинации.

В днешно време, сетивността ни за позитивното става все по-закърняла и вместо да се вдъхновяваме от чуждите успехи, се стараем да ги съсипваме мислейки, че това би ни помогнало.

Развивайте качествата, които притежавате, а не тези, които някой друг притежава. Удовлетворението идва от това, което правим заради самите нас, а не заради някого другиго. 🙂

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар