Страхове…

Страхове
Като представител на най-притеснителната, вечно напрегната и страдаща от мания по контрол част от населението на света, страхът е неизменна част, която ме съпътства.

Може би част от народната ни психология, а именно – че „много хубаво не е на хубаво“, задължително си намирам за какво да се безпокоя, когато това е най-малко нужно и основателно.

Нещо, в което напоследък се уверявам е, че за всичко хубаво, плащаме определена цена. Не говоря за нещо материално (ако беше с пари, щеше да е толкова лесно…), а за компромис или определено примирение, да речем. В името на щастието ни може да се наложи да се откажем от това всички заобикалящи ни да имат високо мнение за нас, но какво значение има това, ако близките ни подкрепят? (Да не говорим, че съвсем вярна си остава аксиомата, че „ако никой не те мрази, то значи не си направил нещо както трябва“, тъй че чуждата завист и злоба съвсем не е задължително да се дължи на нещо лошо у нас). В името на щастието ни може да се примирим с това, че не винаги можем да контролираме всичко или пък да се примирим с това, че не сме най-красивите, най-привлекателните или най-добрите на света. Но какво значение има това, щом се щастливи? Щом важните за нас хора ни приемат такива? В този ред на думи, страхът, че „след като се е случило нещо хубаво, то със сигурност ще бъде помрачено от нещо лошо и нека се притесняваме, нека съсипваме сегашните красиви моменти със страха за утре, защото, видиш ли ти, така ще променим нещо“… Хм, на мен не ми се връзва.

Да, може и нещо наистина да помрачи щастието ни утре, може да нещо да го срине, но със същата сила, нещо утре може да го направи по-красиво и по-значимо от колкото е днес. Със сигурност, обаче, мислейки как задължително, безусловно и необратимо ще се случи най-лошото, няма да предизвикаме нещо добро.

Нещата са такива, каквито са. Може би не такива, каквито искаме; не такива, каквито ще са утре; не такива, каквито са ни казали, че ще бъдат. А такива, каквито са. Това не е нещо, което трябва да ни притеснява. Аз смятам, че работейки и трудейки се за доброто, то няма как просто да ми подмине.

А да бягаме от страха, значи направо да идем на среща с него.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар