Вино от глухарчета

Вино от глухарчета

Винаги се стараем да затваряме хубавите спомени в големи бутилки, за да ги отваряме и да отпиваме от вкуса им когато настоящето не е толкова красиво… Но защо винаги гледаме на миналото като сбъдналата се утопия сякаш бъдещето няма какво да ни предложи?

Определено съм от хората, които излишно много дълбаят в миналото и тъгата, която това често носи е показателна само за едно: да проектираме бъдещето на чисто ново платно, вместо да се взираме в линиите на пожълтяло, прашасало такова, е в пъти по-конструктивно и позитивно. Всъщност, пишейки това, мъничка усмивка се загатва в ъгълчетата на устните ми само при мисълта колко прекрасни неща чакат да бъдат открити или – още по-добре – чакат да бъдат създадени.

Безспорно една от най-полезните и същевременно най-коварни функции на ума ни е, че може да пресъздава всеки един спомен по начина, по който ние искаме да го видим – тоест, повлияно от емоциите и въображението ни, миналото изглежда доста по-хубаво, отколкото всъщност е било. Не ме разбирайте погрешно, да помним нещата с добрите им страни е чудесно, изключително позитивно, но това не бива да обезценява красотата на настоящето и бъдещето ни.

Вкусът на виното от глухарчета трябва да ни напомня и вдъхновява за възможностите, които ни предстоят, а не да просълзява очите ни, защото определени хубави моменти са част от миналото.

Нека тези спомени се слеят, нека бъдат част от нас и нека ни правят щастливи. А нека допуснатите грешки ни служат като поука.

„Вземи лятото в ръка, налей си лято в чашата, в мъничка чашка, разбира се, в най-мъничката детска чашка; смени сезона в своята кръв, като повдигнеш чашата до устните и в тях излееш лято.“

Inspiration: „Dandelion wine“ by Ray Bradbury

Снимка: Буба Башева, още нейни снимки можете да видите тук

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар