Тайната на щастието

Тайната на щастието

След като четеш тази бележка, значи най-вероятно смяташ, че щастието има тайна. Дори много хора са склонни да вярват, че този въпрос е вълнувал прадедите ни така, както и вечната дилема дали яйцето е било преди кокошката. Всъщност, въобще се съмнявам, че което и да е от двете е успявало истински да повлияе на хората, живели преди нас, предвид факта, че храната и здравето са били на толкова лошо ниво, че to-do списъкът за деня им е бил просто да оцелеят. И, все пак, ако попитаме някой от тези хора, той на драго сърце би ни казал, че щастието е онова чувство, когато получиш това, което искаш. Да, ама не. След няколко революции, в момента имаме почти всичко, което искаме и със сигурност това, от което се нуждаем. Въпреки това – не сме щастливи. Защо? Най-вероятно защото се стремим към грешните неща.

Със сигурност няма да мога да опиша 2 000 000 години еволюция в един пост, но трябва да отбележа, че мозъкът на сръчния човек (homo habilis) е бил почти три пъти по-малък от нашия в момента. Естествено, мозъкът ни е „нараствал“ постепенно, но в никакъв случай не и равномерно, като наблюдаваме изцяло нова част в homo sapiens – фронталния лоб. Учените дълго време мислели, че той няма никаква функция, след като през един чудесен есенен ден Финеас Гейдж, строител на железопътни линии, изстрелял еднометров метален прът в лицето си (склонна съм да вярвам – инцидентно), като го „улавя“ с лицето си. Прътът пробива бузата му, проправяйки си път през главата му, излизайки отгоре, като по този начин уврежда предната част от мозъка му. Учудващо, Гейдж оцелява и продължава да живее още 12 години с достатъчно ментален капацитет, че да се отличава от зеленчуковите си събратя, успявайки да извършва успешно дневните си задачи. Със сигурност фронталния лоб не извърша никаква функция. Поне не и докато попитат Гейдж какво ще прави утре – тогава той вижда в главата си това, което аз бих видяла ако ми кажат „измисли нов цвят“ – разбирайте – абсолютно нищо.

Умението да планираме и да изживяваме неща в ума си без въобще те някога да са се случвали. Това окончателно ни отличава от всички други живи същества на тази планета. Виждам изгнилата ябълка и знам, че има гаден вкус, без въобще някога да съм я яла. Чудесно, нали? Всъщност, тази функция на мозъка ни е еднакво потребна, колкото и вредяща на общото ни благосъстояние. Защо? Защото именно заради нея взимаме лоши решения. Любимият ми пример, използван и от един от най-добрите съвременни експерти в областта на психологията Дан Гилбърт, е за човека, който печели от лотарията горе-долу по същото време, по което друг става абсолютно неподвижен. Едва ли имате нужда от размисъл, за да изберете на чие място искате да бъдете, но почти невъзможни за вярване са проучванията, направени една година след въпросните събития, а именно, че двамата са почти еднакво щастливи.

Как така? Много просто. Хората сме едни от най-лесно адаптивните същества, грешката ни е в начина, по който преценяваме ситуацията. Интересна теория, на която аз съм изключителен привърженик, е, че каквото и да се случи сега, с много малки изключения, няма никакво влияние върху щастието ни след 2-3 месеца. Хъх, странно, нали? Повечето от вас едва ли биха ми повярвали, но направете експеримента за себе си. Това, което ви влияеше през септември, има ли такова огромно значение сега? Едва ли.

Това не ни прави безчувствени. Не ни прави студенокръвни или безсърдечни. В крайна сметка, кой от нас би искал да бъде заобиколен от постоянно тъжни, депресирани, негативно мислещи и неоценяващи нищо хора? А колко биха искали да гравитират около позитивни, силни, борбени и усмихнати такива? Тук вече интуицията ви ще е на правия път. Щастието не е чувство, щастието е избор. Тази сутрин избрах да се зарадвам на мама, която ме събуди в 6:30, за да ме пита къде съм прибрала една блуза, вместо да избеснея, че ми е провалила съня. Избрах да се зарадвам на баницата на баба, нищо, че въобще не ми се яде, защото знам колко много се е старала. Този тип щастие не е принудено, не е по-лош вид. Това е щастието, което сама избирам да си създам, независимо дали получавам това, което искам или не. Борете се за щастието си, защото няма кой да го направи вместо вас!

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар