Воля за промяна

Воля за промяна

Колко често си казваме „искам промяна“? Колко често поглеждаме в огледалото и не виждаме човека, който искаме да бъдем? И все пак – колко често желаем тази промяна заради себе си и колко – заради останалите?

Независимо дали го съзнаваме или не, болката е това, което ни потиква към промяна. Тя няма как да бъде предотвратена – наивно е да мислим, че можем или че трябва да елиминираме негативните емоции. Сами по себе си те са индикатор, че нещо не е наред и е важно да съзнаваме, че, щом сме се сблъскали с болка, тъга или каквото и да е отрицателно чувство, трябва направим нещо различно.

Често, обаче, трябва да правим ясно разграничение между нещата, които искаме за себе си и тези, които желаем, за да угодим на околните. Промяната е постепенен градивен процес, който, за щастие или за съжаление, най-честно няма своя бутон undo. Именно заради това е важно да знаем, че когато вървим в определена насока, го правим за самите-себе си. В името на човека, който ще ни удовлетвори за вбъдеще, в името на човека, когото бихме сме радвали, че сме.

Факт е, че често се опитваме да се нагодим според обществения модел или се стараем да подражаваме на някого, който, очевидно, се харесва на масата хора. Парадоксалното е, че именно тези хора са избрали да бъдат възможно най-истинската версия на себе си, най-неподправената и най-естествена. Избрали са да бъдат такива, каквито са, вместо да потулват същността в името на това да бъдат друг човек. Промяна, както отбелязах, е творчески процес, който е мотивиран от доста емоции и преживявания и съгражда определени резултати на базата на всичко изброено.

Ако не харесваш нещо, промени го. Ако не можеш да го промениш, промени начина, по който го възприемаш.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар