Преброй усмивките

Преброй усмивките

Заглеждам се в малките дечица – усмивки непрекъснато греят на невинните им личица…

Заглеждам се във връстниците си – усмивки от време на време, само по „поводи“…

Заглеждам се във възрастните – усмивки едва-едва и то сякаш все по принуда

Като че ли с напредването на възрастта, ни става все по-трудно искрено да се зарадваме на нещата около нас. Погълнати от ежедневието, от кръговрата на еднотипните емоции и понякога честите разочарования, усмивката ни има все по-висока и по-висока цена.

В забързания и динамичен свят, в който живеем е много трудно да отделим достатъчно време на нещата, които ни правят искрено щастливи, за сметка на многобройните ни задължения. Балансът е точно толкова важен, колкото е и трудно постижим. Балансът между зрелостта и ентусиазма, между улегналата и детската част от всеки един от нас. 

Самата аз, макар и едва на 17, не подхождам със същото въодушевление към мечтите си и тяхното реализиране, както правех преди. Макар и че целите ми със сигурност са доста по-различни от тези, които съм имала преди 4-5 години, като съотношение са абсолютно еднакво важни към определения момент. И все пак, ако преди съм била щастлива, ентусиазирана и напълно сигурна, сега подхождам с предварителна доза скептицизъм, като защитна броня срещу разочарованието, което евентуално може да ми бъде поднесено… И именно този скептицизъм ми пречи да давам максималното от себе си за реализирането на това, което истински искам, което, от своя страна, довежда до разочарованието, от което така целеустремено се пазя.

Или, иначе казано, всичко е безкраен кръговрат. Страхът от разочарованието ще носи разочарование, а ентусиазмът ми ще носи все повече и повече причини да бъда въодушевена.

Зрелостта е нещо чудесно – плод е трупан житейски опит, който вече има практическо приложение, но не бива да свързваме чистия ентусиазъм с наивност или инфантилност, а напротив; изисква се много повече усилие и зрелост, за да съхраниш детското в себе си, напук на света, в който трябва да порасваме все по-бързо и по-бързо. 

Запазете усмивката си и я носете навсякъде със себе си. Единственото нещо, което стои на пътя между Вас и мечтата Ви сте самите Вие.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар