разоЧАРования

guitar

Несъмнено всеки от нас е чувал (или мислел) как разочарованията задължително са повече от щастливите моменти в живота ни. А замисляме ли се, че дори не винаги дефинираме разочарованието правилно?

Тълковният речник дава следното значение на думата: „чувство на неудовлетвореност, недоволство, предизвикано от несбъднати очаквания“. Ами ако се замислим, че именно това чувство на неудовлетвореност е нещото, което (би трябвало да) ни дава стимул да се развиваме? Ако именно това роптание срещу обстоятелствата, на което понякога даваме гласност, понякога – не, е и това, което трябва да обръщаме в наша ползва. Ако едно е сигурно, то е, че няма как всяко нещо да се случва както го искаме, но със същата сила е вярно, че и когато нещата не станат според очакванията ни, не значи, че резултатът накрая няма да е по-добър за нас самите.

Всеки може да бъде оптимист, когато обстоятелствата са в хармония с очакванията му. Истинският оптимизъм обаче се крие в това да видим доброто в ситуация, дори когато тя е в разрез с всичко, което сме си представяли.

Дали вярвам в „може би така е писано“? Донякъде. Смятам, че съдба има, стига да я „побутнем“. Но ако нещо не трябва да се случва. то няма да се случи въпреки всички наши усилия, старание и труд. Погледът ни над това кое е добро за нас-самите почти няма как да бъде обективен, така че понякога единствено ни остава да се пуснем по течението и да се опитаме да си извлечем извода от неудовлетворението.

Това е и ЧАРът в разочарованието: да си припомним, че не винаги нещата стават както ние искаме и това е добре. Че понякога нещата просто се случват и не винаги е нужно да упражняваме контрол над всяко нещо, което взима превес над решенията ни. Невинаги сме способни и не винаги имаме енергията да поемаме нещата в наши ръце и това е добре.

Защото нещата се случват както трябва да се случат.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар