Когато противоположностите се отблъскват

photography-by-zlat-girls

Рационалният ми ум напълно е привикнал към това да се доверява на всичко, зад което стои научно издържано и логично обяснение, но често за нещата от живота и най-фундаменталните закони грешат.

До колко физиката важи в света на емоциите не мога да кажа, но „твърдо доказаното твърдение“, че противоположностите се привличат отдавна се е разклатило в обхвата на моето съзнание.

Тъй като съм доста общителна и комуникативна личност, имам удоволствието да се срещам с различни хора непрекъснато. И, откровено казано, онези, чийто образ успява да изплува в съзнанието ми на фона на всички останали са именно хората, които подозрително са приличали на самата-мен. Хората, с които имаме обща тема на разговор, сходни интереси, подобен начин на мислене. Те са същите, с които продължавам да инициирам контакт и които, в крайна сметка, стават перманентна част от живота ми.

Но не може клишето да е сбъркано, ще си кажете.

Из морето от мисли, разговори, случайни срещи и не-чак-толкова-случайни такива, се реят лицата на стотици хора. Някои помним с външния им образ, други – със същността им или поне онази част, с която сме се запознали. Но кои се открояват? Онези, които са пробудили у нас нещо различно.

Смятам, че хората сме програмирани да търсим разнообразието. Именно желанието ни да съграждаме и променяме е основната енергийна единица на човешкия прогрес. Докато се опитваме да градим собствената си личност, се нуждаем от човек с противоположни на нашите-собствени качества, за да се усъвършенстваме. За да може да просъществува подобен тип връзка, тя би била подложена на непрекъснати промени, които да се компенсират от втория човек и цялото преживяване се превръща в една динамична игра в търсене на хармония.

Според мен, стабилна и сигурна връзка при тези обстоятелства би била трудна за човек, който иска постоянен баланс и намира личните си отношения за убежище от външния свят. Хармонична връзка, поддържана от близки качества, страсти и интереси не означава непренно скука и статичност. Дори напротив – понякога подобни отношения ни помагат да виждаме в себе си онези позитивни страни на характера си, за които дори не сме подозирали.

В крайна сметка докато отношенията с нашата противоположност водят до съграждане, връзка с човек със сходни качества на нашите ни помага да преоткриваме себе си непрекъснато. В емоционалния свят често клишетата, лишени от оригиналност не ни позволяват да вникнем в пълната картина и затова вярвам, че трябва да освободим ума си от тях и да се доверим на истинкти си, независимо какво ни нашепват те.

Във физиката плюсът и минусът се привличат, но в човешкия свят изключенията са не по-малко от самите правила.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар