Карма?

karma

За кармата се пише, говори, чете и слуша. Някои от нас вярват, други – не, трети запазват колебанието между двете.

Какво е карма?

Според Уикипедия, първия линк, който отварям, кармата е:

санскритска дума означаваща действие, влияние, причина-последствие, съдба. В индийските религии като Индуизъм, Будизъм, Джайнизъм и Сикхизъм това е разбирането за действие, което има своите последствия в положителен или негативен аспект.

Дали според мен има карма или съдба е въпрос, който бих обвързала с изключително много заплетени обяснения, но краткият отговор би бил „донякъде да“.

На първо място вярвам, че хората имаме нужда да вярваме в нещо, което не разбираме или не можем да си обясним напълно – така е било, така и ще бъде, просто под различни форми. Да вярваш в кармата, в случая, на практика значи да вярваш в справедливостта. Какво по-хубаво от това да уверяваме себе си, че чрез добрите си действия привличаме доброто, а чрез лошите си действие – негативното?

Разбира се, в свят пълен с предостатъчно несправедливост, в който сякаш и най-честните и състрадателни хора ги застига безмерно нещастие, е някак трудно да вярваме, че кармата съществува, нали? Сякаш причинно-следственото действие е загубило своята естествена цикличност и цари пълен хаос.

Винаги съм смятала, че някои неща се случват просто, защото трябва да се случат. Не задължително защото сме ги привлекли чрез мислите и действията си, а защото просто така е трябвало. Не сме чували една или две притчи с поука, гласяща, че човек не може да избяга от съдбата си. Голяма част от нещата, които са ми се случили в недалечното минало всъщност имат огромно отражение в настоящето именно с огледален ефект върху емоциите ми. Най-негативните преживявания от миналото забелязвам, че имат позитивен ефект върху настоящата ми личност, а едни от щастливите ми моменти изглежда, че далеч не са били толкова искрени и безгрижни за колкото съм ги мислела.

Тези странни ситуации, които привличат разнородни ефекти по-късно нерядко са ме карали да се замисля върху смисъла на кармата като такава. И единственият извод, до който мога да достигна е гледната точка, която изразявам непрекъснато в блога си – монетата винаги има две страни.

Когато ни се струва, че правим добро за себе си, неизбежно нараняваме друг човек. По същото време ситуацията, която ни причинява страдание вероятно е същата, която прави друг човек около нас безмерно щастлив. Сякаш кармата минава от нещо лично, към нещо много по-цялостно и абстрактно, което търси баланс във Вселената. Но този баланс, според мен, не се крепи само върху това, което ни се случва във физическия свят, а сложна връзка между съзнателното и несъзнателното.

Иначе казано – смятам, че когато направим нещо нечестно спрямо друг около нас, което ни даде големи облаги на гърба на другия човек, това се отразява на съзнанието ни. Да, човекът, когото сме ощетили може би страда без пряко да го е заслужил, но чувството на вина преследва нас в нашето съзнание. А дали някой ще ни причини физическо страдание, което да балансира нашата несправедливост? Със сигурност. Въпросът е дали ще погледнем достатъчно обективно над действията си, за да си обясним какво може да е причинило сегашното ни състояние или ще оправдаваме непрекъснато онова, което сме направили.

Според мен кармата действа на две нива, които, макар и различни и непрекъснато противопоставящи се, не могат едно без друго. Кармата не е лична и индивидуална, а една, обединяваща в себе си съзнание и материя, стремяща се към баланс на всички нива. Така съдбата, в която вярваме, има отзвук и в мислите, и в действията ни и това, което вършим е непрекъснато съзидание и разрушаване, като чрез създаването рушим свободното творческо пространство, а чрез разрушаването създаваме поле за нови мисли, които да превърнем в действия.

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар