Празна страница

11187783_819608458107861_3077132345008752619_o

Знаете ли как започвам да пиша?

Отварям компютъра си, после чернова в страницата на блога и не се оставям да се взирам в бялата страница за повече от няколко секунди, преди да си дам един мощен вътрешен тласък да започна да пиша.

Почти никога не знам какво искам да кажа. Затова и първите абзаци от постовете ми са толкова хаотични и несвързани в очите на читателите. Но пък вярвам, че в това им е магията.

Написвайки тези пет изречения се сещам, че… Всъщност всичко в живота започва така. Нуждаем се от тласък, от порив, от неподвластна на външния свят енергия, за да можем не само да се борим, но и да намерим смисъл да го правим.

Всичко започва с празна страница. Понякога първите редове са хаотични, с разкрачен почерк, много грешки, а нататък шрифтът става като извезан, съвършено премерен до последния детайл. Думите са перфектно подбрани, а мастилото е в идеалния цвят.

Но страницата трябва да се обърне. Може да се обърне в края на историята, за да започне следващата, но може и да се обрърне на средата на изречението. Дори на средата на думата. После продължавате или започвате отначало?

Имате чисто нова бяла страница. Можете да продължите в същия ред на мисли или да започнете изцяло нова история. Можете да смените мастилото и шрифта, можете да рисувате, да кодирате, да създавате. Вие избирате.

Независимо кога се обърне страницата, независимо дали ви е оставало просто финалното изречение или сте били в началото на вашата приказка, когато страницата се обърне, решението е само ваше. Понякога животът ни предлага предизвикателство, което трябва да преодолеем, за да продължим по пътя си, но понякога отваря новата страница, за да започнем нова история.

И в двата случая е трудно. И в двата случая пред нас има предизвикателство, което трябва да преодолеем, ако искаме да продължим напред. Но посоката никога не е една. 🙂

 

Снимка: Златина Точкова, още нейни снимки можете да видите тук.

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар