Етикет: happiness

Воля за промяна

Колко често си казваме „искам промяна“? Колко често поглеждаме в огледалото и не виждаме човека, който искаме да бъдем? И все пак – колко често желаем тази промяна заради себе си и колко – заради останалите? Независимо дали го съзнаваме или не, болката е това, което ни потиква към промяна. Тя няма как да бъде предотвратена – наивно е да… Read more →

Тайната на щастието

След като четеш тази бележка, значи най-вероятно смяташ, че щастието има тайна. Дори много хора са склонни да вярват, че този въпрос е вълнувал прадедите ни така, както и вечната дилема дали яйцето е било преди кокошката. Всъщност, въобще се съмнявам, че което и да е от двете е успявало истински да повлияе на хората, живели преди нас, предвид факта,… Read more →

Колко струваш?

Колкото пъти попитам хората около себе си „Какво искаш от живота?“, получавам идентичен отговор. Вероятно ти би казал същото – „искам щастие“. Ама как така всички искаме щастие, пък то все не идва? Все намира как да ни примами, но пък в последния момент ни заобикаля и целеустремено се забива у някого другиго. Пък точно нас все пропуска. Ама не… Read more →

Вярвай!

Снощи проведох доста интересен, макар и твърде кратък, разговор с един човек. Той ме попита – „Позитивна ли си?“. Веднага изстрелях – „Да“. След секунда, обаче, поставих под въпрос собствената си нагласа над живота – с всички битки, които непрестанно водя със самата себе си, с всичките страхове, които не мога да преодолея, оптимист ли съм всъщност? Не мога да… Read more →

Видове щастие?

Наскоро гледах един доста интересен TED Talk на психолог от топ американски университет, чието, на пръв поглед, доста просто проучване, стига до доста интересен извод: истинско щастие vs. изкуствено щастие. На теория, истинското щастие е удоволствието, което чувстваме, когато получим това, което искаме. Изкуственото щастие, от своя страна, пък е видът удовлетворение когато не получим това, което желаем. Интересни примери… Read more →

Вино от глухарчета

Винаги се стараем да затваряме хубавите спомени в големи бутилки, за да ги отваряме и да отпиваме от вкуса им когато настоящето не е толкова красиво… Но защо винаги гледаме на миналото като сбъдналата се утопия сякаш бъдещето няма какво да ни предложи? Определено съм от хората, които излишно много дълбаят в миналото и тъгата, която това често носи е… Read more →

Страхове…

Като представител на най-притеснителната, вечно напрегната и страдаща от мания по контрол част от населението на света, страхът е неизменна част, която ме съпътства. Може би част от народната ни психология, а именно – че „много хубаво не е на хубаво“, задължително си намирам за какво да се безпокоя, когато това е най-малко нужно и основателно. Нещо, в което напоследък… Read more →

Ех, любов…

Напоследък все по-често ставам свидетел на НЕ-проспериращи връзки и докато всеки от двамата търси вината в другия, тя обикновено се оказва и у двамата. Според мен най-големият проблем в днешно време е, че повечето от нас насилват нещата. Любовта не е нещо, което можем да предвидим или изберем и често зависи не само от качествата ни, а и от редица… Read more →

Зазоряване

Казваме си, че „все лошите неща се случват на добрите хора“, което ме подтикна да предложа малко по-различна гледна точка на това доста меродавно приемано твърдение. Често не го разбираме, но все повече се убеждавам, че преди да сбъдне някоя наша мечта, животът ни подлага на изпитание, вероятно, за да можем да оценим щастието, докато е в ръцете ни. Както… Read more →

„Крилете са, за да летиш“

Не съм особен привърженик на гледната точка, че трябва да се впускаме в необмислени приключения, но пък съм и твърдо против противоречащото твърдение – а именно, че всичко трябва да се обмисля и да се избягват рисковете въобще. Истината, разбира се, е някъде по средата, а перфектният баланс се крие с личната ни интерпретация и мотивацията ни да постигнем това,… Read more →

Стремеж към щастие

Забелязвате ли, че в днешно време се усмихваме и плачем все по-трудно? Малко неща са в състояние да ни предизвикат каквато и да било емоция у нас. Сякаш вече сме превърнати в роботи… Учим, за да работим, работим, за да си осигурим по-стабилно финансово състояние, за да можем да задовояваме материалните си нужди, притъпявайки все повече и повече естествените си… Read more →

Размисъл

Колкото и позитивен човек да съм и да се старая винаги да мисля най-доброто, не мисля, че мога да оборя самата себе си за едно-единствено: Хората ставаме все по-големи егоисти и материалисти. Наскоро прочетох това изречение и се замислих: „Върху ръката, която ти дава розите, винаги остава лек аромат“ Смисълът е ясен – в процеса на работа, чиято цел е… Read more →