Етикет: щастие

Колко струваш?

Колкото пъти попитам хората около себе си „Какво искаш от живота?“, получавам идентичен отговор. Вероятно ти би казал същото – „искам щастие“. Ама как така всички искаме щастие, пък то все не идва? Все намира как да ни примами, но пък в последния момент ни заобикаля и целеустремено се забива у някого другиго. Пък точно нас все пропуска. Ама не… Read more →

Вярвай!

Снощи проведох доста интересен, макар и твърде кратък, разговор с един човек. Той ме попита – „Позитивна ли си?“. Веднага изстрелях – „Да“. След секунда, обаче, поставих под въпрос собствената си нагласа над живота – с всички битки, които непрестанно водя със самата себе си, с всичките страхове, които не мога да преодолея, оптимист ли съм всъщност? Не мога да… Read more →

Обичай себе си!

Замислете се кой беше последният път, в който критикувахте себе си. И кога за последно се зарадвахте на някое свое постижение. Вторите стават все по-редки за сметка на първите, хм? Вероятно „подбутнати“ от неразбираемия за мен социален модел, според който алкохолните делириуми и употребата на всякакъв вид плебейски субстанции автоматично ни прави „харесвани“ и „готини“, ужасно много хора решават, че… Read more →

Видове щастие?

Наскоро гледах един доста интересен TED Talk на психолог от топ американски университет, чието, на пръв поглед, доста просто проучване, стига до доста интересен извод: истинско щастие vs. изкуствено щастие. На теория, истинското щастие е удоволствието, което чувстваме, когато получим това, което искаме. Изкуственото щастие, от своя страна, пък е видът удовлетворение когато не получим това, което желаем. Интересни примери… Read more →

Вино от глухарчета

Винаги се стараем да затваряме хубавите спомени в големи бутилки, за да ги отваряме и да отпиваме от вкуса им когато настоящето не е толкова красиво… Но защо винаги гледаме на миналото като сбъдналата се утопия сякаш бъдещето няма какво да ни предложи? Определено съм от хората, които излишно много дълбаят в миналото и тъгата, която това често носи е… Read more →

Страхове…

Като представител на най-притеснителната, вечно напрегната и страдаща от мания по контрол част от населението на света, страхът е неизменна част, която ме съпътства. Може би част от народната ни психология, а именно – че „много хубаво не е на хубаво“, задължително си намирам за какво да се безпокоя, когато това е най-малко нужно и основателно. Нещо, в което напоследък… Read more →

Ех, любов…

Напоследък все по-често ставам свидетел на НЕ-проспериращи връзки и докато всеки от двамата търси вината в другия, тя обикновено се оказва и у двамата. Според мен най-големият проблем в днешно време е, че повечето от нас насилват нещата. Любовта не е нещо, което можем да предвидим или изберем и често зависи не само от качествата ни, а и от редица… Read more →

Зазоряване

Казваме си, че „все лошите неща се случват на добрите хора“, което ме подтикна да предложа малко по-различна гледна точка на това доста меродавно приемано твърдение. Често не го разбираме, но все повече се убеждавам, че преди да сбъдне някоя наша мечта, животът ни подлага на изпитание, вероятно, за да можем да оценим щастието, докато е в ръцете ни. Както… Read more →

Съревнование…

Вероятно чувството за превъзходство и първичната ни нужда да бъдем единствени и най-добри е заложена отдавна в повечето до нас, но до каква степен усилията, които полагаме са оправдани? Конкуренцията в повечето аспекти на ежедневието ни е хубаво нещо и само от нас зависи дали и как ще се справим с нея, но не винаги съревнованието е нужно. Често опитвайки… Read more →

Стремеж към щастие

Забелязвате ли, че в днешно време се усмихваме и плачем все по-трудно? Малко неща са в състояние да ни предизвикат каквато и да било емоция у нас. Сякаш вече сме превърнати в роботи… Учим, за да работим, работим, за да си осигурим по-стабилно финансово състояние, за да можем да задовояваме материалните си нужди, притъпявайки все повече и повече естествените си… Read more →

Размисъл

Колкото и позитивен човек да съм и да се старая винаги да мисля най-доброто, не мисля, че мога да оборя самата себе си за едно-единствено: Хората ставаме все по-големи егоисти и материалисти. Наскоро прочетох това изречение и се замислих: „Върху ръката, която ти дава розите, винаги остава лек аромат“ Смисълът е ясен – в процеса на работа, чиято цел е… Read more →

Кодът на щастието

Всички сме възпитани с философията, че винаги нещо ни липсва и когато го получим, ще бъдем доволни. Тоест, научени сме, че щастието идва едва когато си набавим онова, което нямаме. Но, разбира се, всеки път, когато получим нещо, започваме да искаме нещо друго. Въртим се в един и същ кръг, всичко започва отначало и така човек никога не може да… Read more →